Патрон на гимназията


от teach_admin

Баба Тонка (1812 - 1893)


     Четирима сина загубих! Двамата са в гроба,
а другите полуживи. Но още четирима да имах,
пак щях да ги накарам да носят българското
знаме със златния лъв.

     Има две мнения за рожденото място на Баба Тонка - в гр. Русе и в с. Червен, Русенско. За едното узнаваме от нейния син Никола Обретенов, а за другото от нейния зет Захари Стоянов. Което и да е вярно, родното място е дало простора и силата на духа й. Родителите й са будни хора, родени в с. Червен. Тончо Постовчията се е казвал нейният баща. Тя е знаела само една славянска буква, която се пишела като 8, според думите на Никола Обретенов, но буквите на революцията са заели място в душата й като желязна сплав.
     Нейното задомяване през 1831 г. за работливия търговец, русенеца Тихо Обретенов, било една сполука, защото взаимно се допълвали. Тя - силна по характер, решителна, той - уравновесен, разсъдлив. Родът на Тихо идвал от близкото до Русе село Щръклево. В търговията Тихо Обретенов бил честен, справедлив и не стоял настрана от народните дела. Получавал списание “Любословие” на Константин Фотинов, вестниците “Българска денница” и “Дунавски лебед” на Георги С. Раковски.

Среща на Баба Тонка с Раковски – худ. М .Христов
     Посрещал Раковски в дома си, без да се страхува да изложи себе си и семейството си на подозрение пред властите. Словото на котленеца попивало в душата на Тонка Обретенова, за да се посвети на борбата за свобода с такава всеотдайност. В дома им духът на Котленеца (така Тонка наричала Раковски пред децата си) се чувствал не само чрез изречените очи в очи негови слова, но и чрез тези, които били запечатани на хартията.
     Още когато с шлепове на Дунава отседнали унгарски бежанци след революцията в Унгария през 1849 г., гладуващи и мизеруващи, от високия крайдунавски бряг Тонка Обретенова спускала кошница с храна. Тя не искала пари, както правели други русенци. Това е пример, че твърдостта в характера не изключва състрадателността на душата.
     В махалата я търсели при заболявания, защото били убедени, че тя може да помогне. Любознателният й ум и желанието да помага я подтикнали да усвои от лекар ваксинирането на деца и да го прави успешно, без възнаграждение.
     Когато обаче се разгарял протест срещу робските ограничения, тя заставала в първите редици. Така било при нападението на дома на владиката Синесий и по този начин се включила в борбите на българския народ за църковна независимост. От сърце подпомагала дейността на читалище “Зора”. В един документ, между имената на спомагателните членове, се споменава името на Тодора Тончова. Като се знае името по рождение - Тодора, видоизменено по-късно в Тонка, e логично да се приеме, че имената са на едно и също лице.
     Домът на Тонка Обретенова е дом на комитите. В него са се приютявали такива
националреволюционе ри като: Георги Стойков Раковски, Стефан Караджа, Ангел Кънчев, Любен Каравелов, Панайот Волов, Захари Стоянов, Стефан Стамболов, Стоян Заимов... Всички тя е посрещала като родни синове, загрижена за безопасността и живота им като майка.

     Близо 40 години живяла Тонка с мъжа си, докато смъртта го грабне от живота. Дванадесет деца родила, 7 останали живи: пет момчета - Атанас, Ангел, Петър, Никола и Георги и 2 момичета: Петрана и Анастасия. Всеки от тях се посвещава на революционната борба - Ангел и Петър в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868 г.). Първият е заловен жив и е заточен в Мала Азия, а вторият, Петър, е убит в боя на четата около Севлиево.
     Баба Тонка, която изпратила четниците в Гюргево с пожелание за успех и отмъщение над поробителя, като научила за участта на революционерите, се държала твърдо. Тя успяла чрез привидна вярност към султана да спечели доверието на служителите в затвора. Вместо сълзи тя проявявала твърдост. На висок глас ги ругаела и възхвалявала султана, но щом ги наближавала, тихичко ги окуражавала и майчински им съчувствала. Баба Тонка и Петрана започнали всеки ден да ги посещават и им носят дрехи, храна и други помощи.

Баба Тонка с черепа на Караджата посреща заточениците – худ. А. Янков
     Тя изпратила с хладнокръвие осъдените на заточение, между които и сина си, а за 11-те обесени четници, начело със Стефан Караджа, положила грижи да се означат гробовете им. По-късно успяла да извади черепа на Караджата, за да увековечи безсмъртното дело, и грижливо го съхранявала за поколенията. Майката героиня Баба Тонка, която изпратила двама сина в четата на Стефан Караджа, с още по- голяма жар заработила в полза на освободителното дело с останалите си деца. Тя се впуснала още по-смело в революционната борба.
     За Червеноводската чета (1875 г.) трябвало да се ушие знаме. В дома на Баба Тонка Обретенова, под наблюдателното й око, Петрана извезала красиво знаме за четата.

Извезаното от Петрана Обретенова знаме на Червеноводската и Ботевата чета
     Захари Стоянов характеризира нейния дом като арсенал, където се работело дейно и където ежедневно идвали куриери на комитетите, защото тук било писалището на Централния комитет. Умиление, вълнение и гордост изпълвали сърцето на майката героиня и революционерка, като гледала как се чертаели смели планове на действие и извършвали последни приготовления.
     Никола бил в постоянна връзка с Централния революционен комитет в Румъния, душа на местната революционна дейност в Русе, един от апостолите във Врачанския революционен окръг, а след това участник в Ботевата чета. Заловен жив в Балкана, бил осъден и той на заточение до живот. Съдебният процес в Русе в края на юли 1876 г. срещу заловени четници завършил с издаване на тежки присъди.

Изпращане на заточениците, 1876 г. - худ. Ст. Ангелов
     Осъдените на вечно заточение трябвало да бъдат откарани до гарата, но когато групата преминавала по улиците, излезли много хора. Изпращали ги с окуражителни думи, с цветя. Тогава прозвучали думите на Баба Тонка. Незабравимите думи на смелостта и силата на духа: “Четирима сина загубих! Двама са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, пак щях да ги накарам да носят българското знаме със златния лъв”.
     Най-малкият - Георги, апостол в Сливенския революционен окръг, загинал в неравен бой в Балкана заедно с Иларион Драгостинов. Мъка след мъка за майчиното сърце. Преди да тръгнат по опасния път синовете изпратили писмо, в което сложили портретите си и писали: “Недейте тъжи, недейте плака, а особено ти, стара майко ... че си раждала такива синове, които днес отиват да се борят за свободата си, за живота си, за народността си...” Силни думи, но колкото да е силно майчиното сърце, не е желязно. И въпреки всичко отдадеността на делото надделявала.
     В борбата за свобода участвали и дъщерите на Баба Тонка. Петрана (голямата) е куриер на Русенския революционен комитет. Ушива две знамена за чети. В Освободителната война участва като медицинска сестра. Анастасия (малката) пренася революционни материали между Русе и Гюргево.
     Баба Тонка очаквала с нетърпение освободителите, които донасят свобода на родината и на заточените й деца. През един зимен февруарски ден на 1878 г. русенци посрещнали освободителите с неописуем възторг и въодушевление. Няколко месеца по-късно освободеният Русе посрещнал и завръщащите се заточеници. Вълнувала се старата жена, защото между тях били и двамата й сина: Ангел и Никола. Известена за завръщането им, тя вкъщи ту се смеела, ту плачела, но когато излязла да ги посрещне, била пак твърда и засмяна. Нейният дом и сега приютил мъчениците борци, които се радвали на свободата. Баба Тонка, в този тържествен момент, за първи път показала черепа на Караджата и всички с благоговение се поклонили на своя войвода. В двора на Баба Тонка бил истински празник, тя водела хорото в ръце с черепа на Караджата.
     Такива са хората от семейство Обретенови - със силен дух, с отдаденост на народното дело, енергични и волеви.
     ... Наистина Тонка Обретенова е една легенда. Животът отминава и Баба Тонка склопя очи вече в напреднала възраст. Димитрина Обретенова, съпругата на Никола Обретенов, изпраща телеграма до София, където той се намирал в този момент. Телеграмата завършвала с думите: “Нека сички като нея изпълнят своя дълг към отечеството си и дочакат нейните старини”. Простичко и чистосърдечно казано. За големите дела не са нужни силни думи. Те, делата, надвишават всичко, което може да се изкаже с думи.
     Баба Тонка - образ светъл, скромен, чист, обаятелен и вдъхващ уважение и преклонение!

Къщата музей “Баба Тонка” е открит на 2 юни 1958 г. в дома на Никола Обретенов

Малката къща на Обретенови, където е основан революционният комитет

Мозаечно пано с образа на баба Тонка

Пано пред аулата - худ. Йордан Парашкевов (1989 г.)

Баба Тонка – скулптор Герги Радулов (22 март 2005 г.)

Баба Тонка – худ. Роксандра Костова

Паметник на Баба Тонка в град Русе 22.03.2011 г.

Барелеф на фасадата на МГ “Баба Тонка”




Полезни връзки

фонд Математика на бъдещето
МОMН
РУО-Русе
Община Русе
инфо за град Русе
Държавна агенция за закрила на детето


Здравей

Потребител:

Парола:




Помни ме

[ ]


Случайнa снимка

Втори Иновационен лагер
Случайнa снимка - Преглед на снимка в оригинални размери
Брой снимки: 20


Онлайн

Гости: 15
Регистрирани: 0
На тази странница: 1
Регистрирани: 1384, най-новият: sil.jordanova

Официален сайт на МГ "Баба Тонка" - 2008