Патрон на гимназията


от Administrator

Баба Тонка (1812 - 1893)


     Четирима сина загубих! Двамата са в гроба,
а другите полуживи. Но още четирима да имах,
пак щях да ги накарам да носят българското
знаме със златния лъв.

     Има две мнения за рожденото място на Баба Тонка - в гр. Русе и в с. Червен, Русенско. За едното узнаваме от нейния син Никола Обретенов, а за другото от нейния зет Захари Стоянов. Което и да е вярно, родното място е дало простора и силата на духа й. Родителите й са будни хора, родени в с. Червен. Тончо Постовчията се е казвал нейният баща. Тя е знаела само една славянска буква, която се пишела като 8, според думите на Никола Обретенов, но буквите на революцията са заели място в душата й като желязна сплав.
     Нейното задомяване през 1831 г. за работливия търговец, русенеца Тихо Обретенов, било една сполука, защото взаимно се допълвали. Тя - силна по характер, решителна, той - уравновесен, разсъдлив. Родът на Тихо идвал от близкото до Русе село Щръклево. В търговията Тихо Обретенов бил честен, справедлив и не стоял настрана от народните дела. Получавал списание “Любословие” на Константин Фотинов, вестниците “Българска денница” и “Дунавски лебед” на Георги С. Раковски.

Среща на Баба Тонка с Раковски – худ. М .Христов
     Посрещал Раковски в дома си, без да се страхува да изложи себе си и семейството си на подозрение пред властите. Словото на котленеца попивало в душата на Тонка Обретенова, за да се посвети на борбата за свобода с такава всеотдайност. В дома им духът на Котленеца (така Тонка наричала Раковски пред децата си) се чувствал не само чрез изречените очи в очи негови слова, но и чрез тези, които били запечатани на хартията.
     Още когато с шлепове на Дунава отседнали унгарски бежанци след революцията в Унгария през 1849 г., гладуващи и мизеруващи, от високия крайдунавски бряг Тонка Обретенова спускала кошница с храна. Тя не искала пари, както правели други русенци. Това е пример, че твърдостта в характера не изключва състрадателността на душата.
     В махалата я търсели при заболявания, защото били убедени, че тя може да помогне. Любознателният й ум и желанието да помага я подтикнали да усвои от лекар ваксинирането на деца и да го прави успешно, без възнаграждение.
     Когато обаче се разгарял протест срещу робските ограничения, тя заставала в първите редици. Така било при нападението на дома на владиката Синесий и по този начин се включила в борбите на българския народ за църковна независимост. От сърце подпомагала дейността на читалище “Зора”. В един документ, между имената на спомагателните членове, се споменава името на Тодора Тончова. Като се знае името по рождение - Тодора, видоизменено по-късно в Тонка, e логично да се приеме, че имената са на едно и също лице.
     Домът на Тонка Обретенова е дом на комитите. В него са се приютявали такива
националреволюционе ри като: Георги Стойков Раковски, Стефан Караджа, Ангел Кънчев, Любен Каравелов, Панайот Волов, Захари Стоянов, Стефан Стамболов, Стоян Заимов... Всички тя е посрещала като родни синове, загрижена за безопасността и живота им като майка.

     Близо 40 години живяла Тонка с мъжа си, докато смъртта го грабне от живота. Дванадесет деца родила, 7 останали живи: пет момчета - Атанас, Ангел, Петър, Никола и Георги и 2 момичета: Петрана и Анастасия. Всеки от тях се посвещава на революционната борба - Ангел и Петър в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868 г.). Първият е заловен жив и е заточен в Мала Азия, а вторият, Петър, е убит в боя на четата около Севлиево.
     Баба Тонка, която изпратила четниците в Гюргево с пожелание за успех и отмъщение над поробителя, като научила за участта на революционерите, се държала твърдо. Тя успяла чрез привидна вярност към султана да спечели доверието на служителите в затвора. Вместо сълзи тя проявявала твърдост. На висок глас ги ругаела и възхвалявала султана, но щом ги наближавала, тихичко ги окуражавала и майчински им съчувствала. Баба Тонка и Петрана започнали всеки ден да ги посещават и им носят дрехи, храна и други помощи.

Баба Тонка с черепа на Караджата посреща заточениците – худ. А. Янков
     Тя изпратила с хладнокръвие осъдените на заточение, между които и сина си, а за 11-те обесени четници, начело със Стефан Караджа, положила грижи да се означат гробовете им. По-късно успяла да извади черепа на Караджата, за да увековечи безсмъртното дело, и грижливо го съхранявала за поколенията. Майката героиня Баба Тонка, която изпратила двама сина в четата на Стефан Караджа, с още по- голяма жар заработила в полза на освободителното дело с останалите си деца. Тя се впуснала още по-смело в революционната борба.
     За Червеноводската чета (1875 г.) трябвало да се ушие знаме. В дома на Баба Тонка Обретенова, под наблюдателното й око, Петрана извезала красиво знаме за четата.

Извезаното от Петрана Обретенова знаме на Червеноводската и Ботевата чета
     Захари Стоянов характеризира нейния дом като арсенал, където се работело дейно и където ежедневно идвали куриери на комитетите, защото тук било писалището на Централния комитет. Умиление, вълнение и гордост изпълвали сърцето на майката героиня и революционерка, като гледала как се чертаели смели планове на действие и извършвали последни приготовления.
     Никола бил в постоянна връзка с Централния революционен комитет в Румъния, душа на местната революционна дейност в Русе, един от апостолите във Врачанския революционен окръг, а след това участник в Ботевата чета. Заловен жив в Балкана, бил осъден и той на заточение до живот. Съдебният процес в Русе в края на юли 1876 г. срещу заловени четници завършил с издаване на тежки присъди.

Изпращане на заточениците, 1876 г. - худ. Ст. Ангелов
     Осъдените на вечно заточение трябвало да бъдат откарани до гарата, но когато групата преминавала по улиците, излезли много хора. Изпращали ги с окуражителни думи, с цветя. Тогава прозвучали думите на Баба Тонка. Незабравимите думи на смелостта и силата на духа: “Четирима сина загубих! Двама са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, пак щях да ги накарам да носят българското знаме със златния лъв”.
     Най-малкият - Георги, апостол в Сливенския революционен окръг, загинал в неравен бой в Балкана заедно с Иларион Драгостинов. Мъка след мъка за майчиното сърце. Преди да тръгнат по опасния път синовете изпратили писмо, в което сложили портретите си и писали: “Недейте тъжи, недейте плака, а особено ти, стара майко ... че си раждала такива синове, които днес отиват да се борят за свободата си, за живота си, за народността си...” Силни думи, но колкото да е силно майчиното сърце, не е желязно. И въпреки всичко отдадеността на делото надделявала.
     В борбата за свобода участвали и дъщерите на Баба Тонка. Петрана (голямата) е куриер на Русенския революционен комитет. Ушива две знамена за чети. В Освободителната война участва като медицинска сестра. Анастасия (малката) пренася революционни материали между Русе и Гюргево.
     Баба Тонка очаквала с нетърпение освободителите, които донасят свобода на родината и на заточените й деца. През един зимен февруарски ден на 1878 г. русенци посрещнали освободителите с неописуем възторг и въодушевление. Няколко месеца по-късно освободеният Русе посрещнал и завръщащите се заточеници. Вълнувала се старата жена, защото между тях били и двамата й сина: Ангел и Никола. Известена за завръщането им, тя вкъщи ту се смеела, ту плачела, но когато излязла да ги посрещне, била пак твърда и засмяна. Нейният дом и сега приютил мъчениците борци, които се радвали на свободата. Баба Тонка, в този тържествен момент, за първи път показала черепа на Караджата и всички с благоговение се поклонили на своя войвода. В двора на Баба Тонка бил истински празник, тя водела хорото в ръце с черепа на Караджата.
     Такива са хората от семейство Обретенови - със силен дух, с отдаденост на народното дело, енергични и волеви.
     ... Наистина Тонка Обретенова е една легенда. Животът отминава и Баба Тонка склопя очи вече в напреднала възраст. Димитрина Обретенова, съпругата на Никола Обретенов, изпраща телеграма до София, където той се намирал в този момент. Телеграмата завършвала с думите: “Нека сички като нея изпълнят своя дълг към отечеството си и дочакат нейните старини”. Простичко и чистосърдечно казано. За големите дела не са нужни силни думи. Те, делата, надвишават всичко, което може да се изкаже с думи.
     Баба Тонка - образ светъл, скромен, чист, обаятелен и вдъхващ уважение и преклонение!

Къщата музей “Баба Тонка” е открит на 2 юни 1958 г. в дома на Никола Обретенов

Малката къща на Обретенови, където е основан революционният комитет

Мозаечно пано с образа на баба Тонка

Пано пред аулата - худ. Йордан Парашкевов (1989 г.)

Баба Тонка – скулптор Герги Радулов (22 март 2005 г.)

Баба Тонка – худ. Роксандра Костова

Паметник на Баба Тонка в град Русе 22.03.2011 г.

Барелеф на фасадата на МГ “Баба Тонка”


Предстоящи събития

11 March at 0830
Областен кръг на НОИТ

11 March at 0900
Математическа Атака



Полезни връзки

BezNasilie
МОMН
РУО-Русе
Община Русе
инфо за град Русе


Здравей

Потребител:

Парола:




Помни ме

[ ]


Случайнa снимка

Концерти
Случайнa снимка - Преглед на снимка в оригинални размери
Брой снимки: 3


Онлайн

Гости: 6
Регистрирани: 0
На тази странница: 1
Регистрирани: 1941, най-новият: bgdark99

Официален сайт на ПМГ "Баба Тонка" - 2008