С откриване на Кът за четене стартираха тържествата по повод 160-годишния юбилей на МГ „Баба Тонка“
На 11 март 2024 г. бе открит Кът за четене в МГ „Баба Тонка“. Това е първото събитие от богатата програма, с която училището отбелязва 160-годишнина от създаването си. През 1864 г. Русенското девическо училище се обособява като самостоятелно класно училище със собствена сграда.
Тържествата се провеждат под мотото: „ Без просвещението свободата ни е невъзможна!“, мисъл на д-р Петър Берон.
Кътът за четене е изграден след спечелването на проект по модул „Библиотеките като образователна среда“ на НП „Осигуряване на съвременна, сигурна и достъпна образователна среда“ на МОН. Училищната библиотека има разнообразна функционалност, затова идеята на проекта бе подобряване на средата. Три поредни години училището кандидатства за средства от националната програма. Финансирането на проекта се случва в юбилейната учебна година. Основна цел е обновяването на книжния фонд. В последните три десетилетия училищните библиотеки нямат много възможности да се снабдяват с книги и някои дори затварят врати. В Математическата гимназия положението не е по-различно, но фондът се обновява с дарения от преподаватели и бивши възпитаници. Прегледът на наличните заглавия показа, че практически библиотеката не разполага с детска и юношеска литература, която би могла да привлече учениците и да ги превърне в читатели. По проекта са закупени над 220 заглавия и настолни игри на стойност около 4000 лв.
Общата стойност на проекта е на 14 953 лв. С остатъка от средствата е обновена мебилировката на помещението, закупен е интерактивен дисплей със стенд.
Информация за историята на библиотека е запазена в Алманаха на Иван Зартов и в книгата на Калина Владова, дългогодишни учители по история и цивилизации в МГ. За пръв път библиотека в Девическата гимназия е разкрита през 1895 г. Тя е била по-добре комплектована и по-разнообразна от тази в Мъжката гимназия. Първоначално разполагала с 806 тома книги и периодични издания, от тях 267 заглавия художествена литература, предимно от български и руски автори. Годишно са получавани около 20 списания на български, руски, френски и немски език. По същото време се създава и Учителска библиотека, която пък съдържала 655 тома предимно хуманитарна литература, която да е в помощ на учителите.
През 1903 г. Русенската девическа гимназия получава голямо дарение, завещано от Александър Елисицин. Освен всичко останало, тя става приемник и на неговата библиотека. Ценни екземпляри са книгите на Стефан Цанев, възпитаник на Математическата гимназия. До днес съществува правилото всеки учител или ученик на гимназията, написал книга, да подари екземпляр на училищната библиотека.
Защо обаче честваме 70-та годишнина от основаването на библиотеката? Докато преглежда документацията, Нела Цветкова, училищен психолог и библиотекар, открива, че инвентарните книги датират от 1954 година. Под номер 1 от 17-ти май е вписана книгата „Строители на родната реч“ от С. Василев. Ето какво казва Н. Цветкова: „Опитах се да открия информация за законовите промени, мислейки, че може би тогава са въведени нови изисквания за документацията и организацията на библиотеките. Но в историята на библиотечното дело в България няма подобно нещо.
Възможният отговор намерих отново в книгата на Калина Владова. След 09.09.1944 г. започва прочистване на библиотеките от т.нар. „профашистка“ литература. В нашата библиотека то е завършило през 1947 г. От библиотечния фонд са заличени стотици ценни научни и литературни произведения, които днес биха били уникати. Погледнато от дистанцията на времето това, разбира се, е дълбоко погрешно. Очевидно и тогава не сме искали да научим урока, че историята трябва да се изучава, а не да се заличава.
Но аз искам да насоча вашето внимание към нещо друго: само няколко години след прочистването, през 1954 г., с този номер 1 в инвентарната книга всъщност започва сформирането на съвременния фонд на училищната ни библиотека и продължава в следващите 70 години, за да стане тя такава, каквато я познаваме сега. До края на 1954 година в инвентарния списък са записани 1853 книги, повечето от които са идентични екземпляри на изучавани произведения. Това изглежда, е била наличността. А днес, 70 години по-късно, в библиотеката са постъпили общо 30306 книги заедно с отчислените и в момента са налични 12 000 заглавия. Повече от 1/3 от тях са художествена литература.“
Запазените старите библиотечни единици и инвентарни книги книги бяха подредени в малка изложба. 
